Оригами

История на оригами:
   Прегъването на хартия добива широко разпространение в Япония през VII век сл.н.е. Приблизително по същото време маврите го пренесли в Испания. Техните модели, строго зависими от религията им, не можело да бъдат символични. До XV век оригамите останали главно практично изкуство. През 1797 година е публикувана първата книга, посветена на оригамите.
   Акира Йошизава е считан за голям майстор на оригами. До смъртта си през 2005 година  той измисля хиляди модели.

Оригамите днес:
   В днешно време хартиеният жерав е станал символ на мира. Оригамите се използват от инженерите и  терапевтите, а други ги сгъват за удоволствие.

Квилинг - що е то? :)

Квилингът , наречен още хартиен филигран е форма на изкуството която включва използването на ленти от хартия, които се навиват, сгъват в определени форми или се слепват заедно за да се създаде интересен декоративен дизайн.

Името на изкуството произлиза от думата "quill" - "паче перо", което се е използвало от монахини, като основен инструмент още в средновековна Европа /края на 14- началото на 15 век/. С негова помощ те са навивали тънки ивици хартия с позлатени краища и са изработвали малки хартиени брошки, които дори погледнати от близо създавали илюзията, че са направени от ивици злато.

За съжаление хартията е краткотраен материал и са малко оцелелите шедьоври от средновековието, но въпреки това тази техника се е запазила през годините и до днес и е популярна в много страни, особено в Западна Европа- Германия и Англия. Най-широко разпространение куилинг изкуството получава, когато е пренесено на Изток. Куилинга през 15 век е считан за изкуство, през 19 век - за дамско забавление, а през 20-ти век - почти е бил забравен. Едва в края на миналия век отново започва да се гледа на него като на изкуство. В Англия принцеса Елизабет е била сериозно увлечена от изкуството куилинг, и много от нейните творения се съхраняват в музея "Виктория и Алберт" в Лондон. Куилинг изкуство може да бъде видяно и в художествените галерии в Европа, както и по целия свят.

  Според други източници  По време на Ренесанса, френски и италиански монахини и монаси използват квилинга за украса на книги и религиозни предмети. Най-често използват ивици хартия изрязвани от позлатените краища на книгите. Тези позлатени хартиени ленти се навиват за създаване на квилинг форми.

  

  А днес, поради нарастващия интерес към изработката на картички, албуми и други неща от хартия, квилингът се разпространява все повече, като преминава през много трансформации и техниката, стиловете и материалите се променят с годините. Вече съществува дори 3D – квилинг.